Кой е всъщност Дядо Коледа?
И как белобрадият старец се превърна в най-печелившия маркетингов образ

В малка скрита работилничка в Лапландия се случват чудеса. Там през цялата година белобрад старец, заедно с елфи и джуджета майсторят прекрасни подаръци за всички послушни деца. В нощта на 24 срещу 25 декември добрият старец потегля с вълшебна шейна, теглена от еленчета. Той разнася подаръците до домовете на децата и магически се вмъква през комина. Легендите гласят, че неговото име е Дядо Коледа, а всички деца истински се радват на неговия образ. Можем да продължим с вълшебните истории, но не това е целта на този блог пост. Днес ще се върнем години назад във времето, за да разберем кой всъщност се крие зад образа на белобрадия старец и как той се превърна в един от най-успешните инструменти за маркетингова стратегия.

 

Възникване на легендата за Дядо Коледа

Едно от най-разпространените вярвания е, че свети Никола, известен като закрилник на народа, е предшественикът на съвременния Дядо Коледа. Легендите разказват, че Никола бил дълбоко религиозен и щедър човек, който раздал цялото наследено богатство, оставено от родителите му, на бедните и онеправданите. Светецът носил подаръци на смирените и послушни деца и помагал на търговци и мореплаватели. В източноевропейската култура историческата личност е позната под името свети Николай Чудотворец – покровител на мореплавателите. Вярва се, че по време на силна буря светецът спасил чрез молитви всички моряци на кораб, пътувал към Божи гроб.

Предполага се, че свети Никола умира на 6 декември. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба. В католическите страни, в нощта на 5 срещу 6 декември, децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци.

От Стария континент почестите към светеца се пренасят в Америка, където възниква и името Санта Клаус. През 1773 година в нюйоркски вестник е поместена дописка за холандски семейства, които честват смъртта на добрия старец. Материалът помага за популяризирането на личността на Дядо Коледа в Америка. Век по-късно модерният Санта Клаус се ражда от въображението на Клемент Кларк Мур. Поетът създава стихотворение за белобрад старец, който ходи от покрив на покрив и тихичко се спуска през комина, за да остави подаръци за децата.

 

Комерсиализацията на Дядо Коледа

Преди повече от 200 години за пръв път в списание “Harper’s Weekly” се появява и образът на Дядо Коледа. Карикатуристът Томас Наст създава серия от илюстрации, в които показва американския Санта Клаус. На първата рисунка той е облечен в палто на бели звезди и посещава войници в един от военните лагери по време на Американската гражданска война. Постепенно образът се променя и в следващата карикатура Санта Клаус е с бяла брада, закръглено тяло, червени дрехи и колан. Последното изображение е от малката работилничка на добрия старец.

Съвременният образ на Дядо Коледа е изграден през 1931 година от художника Хедън Съндблом. Той е част от рекламната кампания на световноизвестната марка Coca-Cola. Симпатичният старец е пресъздаден с голям корем, бяла брада и червени бузи, отпивайки от охладената напитка. Рекламата веднага пленява аудиторията. В продължение на 35 години художникът рисува образа на Дядо Коледа за различни маркетингови цели на Coca-Cola. Последното му изображение се използва и до ден днешен в рекламите на компанията.

 

Образът на веселия старец създава огромни печалби за Coca-Cola. Дядо Коледа се превръща във фигура, която олицетворява любов, щедрост и щастие чрез раздаването на подаръци. Санта Клаус е символ на Коледа и остава в съзнанието на всички хора по света. Именно в Америка започва постепенната комерсиализация на неговия образ. Рекламата трайно променя традициите и обичаите, свързани с празника Рождество Христово. Големите корпорации осъзнават силата на персонажа и активно го използват в своите комуникационни кампании. Магазините започват да се ориентират към продажба на продукти с лика на белобрадия старец. Постепенно те стават все по-креативни и различни хора започват да се маскират като Санта Клаус, привличайки вниманието на минувачите покрай търговските центрове. За кратко време светлият християнски празник Рождество Христово се превръща в световна традиция по масово раздаване на подаръци на роднини и приятели.

 

Най-успешният маркетингов продукт

Несъмнено Дядо Коледа провокира радостни емоции и положителни асоциации у хората. Червеното палто и бялата брада веднага препращат към познат и обичан образ, който компаниите успешно използват в своите маркетингови стратегии. Търговските вериги предприемат психологически методи, с които да повлияят на решението на потребителите при закупуването на определени продукти. Изкушаващи намаления, безплатни продукти и коледни късметчета за отстъпка от цената са само част от триковете, които се използват. За света на бизнеса Коледа е най-печелившият период от годината. Всяка компания отделя определен бюджет за корпоративни подаръци на партньори, клиенти и служители. Фирмени коледни тържества се превръщат в ежегодна традиция.

Пазаруването за Коледа обикновено продължава по няколко месеца, защото рекламните кампании с образа на добрия старец започват още в началото на есента. Голяма част от хората се ориентират към дигиталното търсене на подаръци, привлечени от значително по-ниските цени. Тук отново прозира добрият маркетинг, който провокира чувството на задоволство и щастие от изгодните и практични подаръци, които биха зарадвали близки и приятели. Пищната украса е съществен елемент от създаването на положителни емоции и вълнение на Коледа. Гирляндите и блещукащите коледни лампички създават уют и топлина, които всеки желае да пренесе в собствения дом. Създаването на приказно настроение не би било възможно без най-устойчивия маркетингов продукт във времето, а именно Дядо Коледа.

 

Накрая се връщаме се към първоначалния въпрос „кой е всъщност Дядо Коледа“? Плод на нашето въображение, образ, изграден от големите корпорации или реална личност, която доставя радост на милиони деца по света? Отговорът се крие в нашата представа за белобрадия старец. Дори да подлагаме на съмнение неговото съществуване, трябва да признаем, че той е олицетворение на добротата, любовта и щастието на празника.

Остават броени дни до Коледа. Насладете се на времето, прекарано с най-близките хора и магията на празника, в основата на която са успешните маркетингови кампании и „присъствието“ на добрия старец навсякъде около нас.

Екипът на Смаркетинк Ви пожелава вълшебни празници,
изпълнени с топлина, радост и много приказни емоции!  ❤️⭐

 

Използвани източници:

https://www.nationalgeographic.com/news/2018/12/131219-santa-claus-origin-history-christmas-facts-st-nicholas/

https://www.thevintagenews.com/2016/12/09/thomas-nast-the-man-who-invented-santa-claus/

 

Играта на Smarkethink приключи. Разберете кой е победителят

 Играта на Smarkethink приключи. Разберете кой е победителят

Всяко хубаво нещо има своя края. Преди 2 месеца отправихме предизвикателство да споделите забавна история, преживяна на работното място. До финала на играта получихме изключително разнообразни, интересни и забавни истории, които искрено разсмяха целия ни екип. Тези разкази са доказателство, че всяко приключение или премеждие по време на работа може да завърши с усмивка.

Надяваме се, да сме ви развеселили с нашето предизвикателство. Обещаваме, че съвсем скоро ще продължим със следващ забавен  блог пост на страницата на Smarkethink.

Благодарим на всички участници, които се включиха в нашето предизвикателство. Изборът определено беше голям и затрудни нашето жури.
А сега е време да обявим и победителят в играта.  Знаем, че сте любопитни кой е той, затова ви оставяме в компанията на неговата забавна история. Приятно четене!

Бедствия и камбани

Всичко започна от ранната утрин, когато телефонът ми напомни да не си забравя слуховите апаратчета и да изпия клеевата тинктура – започваше есенния период. Звукът от алармата беше стряскащ и затова го смених с нещо по-мелодично. Отправих се към училище. Пред главния вход ме чакаше родител с молба два часа по-късно да дам на детето му хомеопатично лекарство – всички се подготвяхме за страшната есен. Вписах и това в телефона си. По пътя към класната стая ме спря заместник-директорът, за да ми каже, че в 11:00 ч. ще има тренировъчен сигнал за справяне с бедствия и аварии. Предупреди ме този път да се опитаме да излезем „не когато другите вече влизат”. Стигнах до класната стая и подготвих децата за предстоящия сигнал. Часът започна. Последва и вторият.

Няколко деца казаха, че чуват камбани. Аз не ги чух, но се сетих за евакуацията. Погледнах през прозореца и не видях никого. Това означаваше, че този път няма да сме „след дъжд качулка”. Трябваше да излезем на секундата след сигнала, без да се бавим за нищо и затова само си затворихме по-добре бутилката с водата, преоблякохме се, огледахме се в джобното огледалце, взехме си футболната топка, след това я върнахме, написахме прощално писмо до най-добрата си приятелка и с препъващи стъпки стигнахме до вратата на стаята. Всички заедно и въпреки предупрежденията да сме спокойни, излязохме истерично през вратата. Пренебрегнахме и следващия съвет за ходене по двама в коридора. Вкупом по четирима и петима изразявахме шумно радостта си, че най- вероятно ще се „спасим” от евентуален пожар или наводнение и така ще компенсираме за предния път, когато „изгоряхме”.

Вече стигнахме до първия етаж и жените от почистващия персонал, които явно не приемаха насериозно сигнала, ни предупредиха да сме по-тихи. Отново не спазихме правилата, защото те не отговаряха на реалната ситуация, която разигравахме – та ние се спасявахме от възможно бедствие и то първи. Излязохме през главния вход, където ни посрещна заместник-директорът и неговият извънредно изненадан поглед. Той не очакваше, че точно ние ще бъдем толкова експедитивни.

Никой от колегите не се появяваше от аварийните стълби. Помислих си, че аз и децата от моя клас сме извън времето и докато на другите им предстоеше да чуят сигнала, ние вече го бяхме уловили. Знаех си, че има възмездие. Директорът продължаваше да ме наблюдава. Мислех си, че изразява страхопочитание от нашето предчувствие. Доближих се до него и му казах, че сме чули камбаната. Погледът му стана толкова изненадан, чак малко ме уплаши. Вместо да попита къде са останалите и защо не излизат, за да се спасят, той просто ни гледаше. Едно от децата ми помогна като каза на доста висок глас, че всички в училище ще изгорят.

Директорът вече ни гледаше обвинително. Мисля че в този ден, от изненада, си беше глътнал езика. Детето, което стоеше най-близо до мен извика, че камбаната отново бие. Още няколко ученици твърдяха, че я чуват и изпаднаха в екзалтация. Децата обичат да се страхуват. Директорът също чуваше камбаната и каза, че „бие” от чантата ми. Това много ме изненада, но не го оспорих, защото сутринта, докато сменях алармата за напомняния на телефона, забравих да си сложа слуховите апаратчета. Вече трябваше да съм дала хомеопатичните хапчета на разболяващото се дете. Влязохме в класната стая и до 11:00 ч. всички стояхме залепени на прозорците, за да „оцелеем” от евентуално бедствие или авария… първи.

Автор: Десислава Поповска

Последни коментари