Играта на Smarkethink приключи. Разберете кой е победителят

 Играта на Smarkethink приключи. Разберете кой е победителят

Всяко хубаво нещо има своя края. Преди 2 месеца отправихме предизвикателство да споделите забавна история, преживяна на работното място. До финала на играта получихме изключително разнообразни, интересни и забавни истории, които искрено разсмяха целия ни екип. Тези разкази са доказателство, че всяко приключение или премеждие по време на работа може да завърши с усмивка.

Надяваме се, да сме ви развеселили с нашето предизвикателство. Обещаваме, че съвсем скоро ще продължим със следващ забавен  блог пост на страницата на Smarkethink.

Благодарим на всички участници, които се включиха в нашето предизвикателство. Изборът определено беше голям и затрудни нашето жури.
А сега е време да обявим и победителят в играта.  Знаем, че сте любопитни кой е той, затова ви оставяме в компанията на неговата забавна история. Приятно четене!

Бедствия и камбани

Всичко започна от ранната утрин, когато телефонът ми напомни да не си забравя слуховите апаратчета и да изпия клеевата тинктура – започваше есенния период. Звукът от алармата беше стряскащ и затова го смених с нещо по-мелодично. Отправих се към училище. Пред главния вход ме чакаше родител с молба два часа по-късно да дам на детето му хомеопатично лекарство – всички се подготвяхме за страшната есен. Вписах и това в телефона си. По пътя към класната стая ме спря заместник-директорът, за да ми каже, че в 11:00 ч. ще има тренировъчен сигнал за справяне с бедствия и аварии. Предупреди ме този път да се опитаме да излезем „не когато другите вече влизат”. Стигнах до класната стая и подготвих децата за предстоящия сигнал. Часът започна. Последва и вторият.

Няколко деца казаха, че чуват камбани. Аз не ги чух, но се сетих за евакуацията. Погледнах през прозореца и не видях никого. Това означаваше, че този път няма да сме „след дъжд качулка”. Трябваше да излезем на секундата след сигнала, без да се бавим за нищо и затова само си затворихме по-добре бутилката с водата, преоблякохме се, огледахме се в джобното огледалце, взехме си футболната топка, след това я върнахме, написахме прощално писмо до най-добрата си приятелка и с препъващи стъпки стигнахме до вратата на стаята. Всички заедно и въпреки предупрежденията да сме спокойни, излязохме истерично през вратата. Пренебрегнахме и следващия съвет за ходене по двама в коридора. Вкупом по четирима и петима изразявахме шумно радостта си, че най- вероятно ще се „спасим” от евентуален пожар или наводнение и така ще компенсираме за предния път, когато „изгоряхме”.

Вече стигнахме до първия етаж и жените от почистващия персонал, които явно не приемаха насериозно сигнала, ни предупредиха да сме по-тихи. Отново не спазихме правилата, защото те не отговаряха на реалната ситуация, която разигравахме – та ние се спасявахме от възможно бедствие и то първи. Излязохме през главния вход, където ни посрещна заместник-директорът и неговият извънредно изненадан поглед. Той не очакваше, че точно ние ще бъдем толкова експедитивни.

Никой от колегите не се появяваше от аварийните стълби. Помислих си, че аз и децата от моя клас сме извън времето и докато на другите им предстоеше да чуят сигнала, ние вече го бяхме уловили. Знаех си, че има възмездие. Директорът продължаваше да ме наблюдава. Мислех си, че изразява страхопочитание от нашето предчувствие. Доближих се до него и му казах, че сме чули камбаната. Погледът му стана толкова изненадан, чак малко ме уплаши. Вместо да попита къде са останалите и защо не излизат, за да се спасят, той просто ни гледаше. Едно от децата ми помогна като каза на доста висок глас, че всички в училище ще изгорят.

Директорът вече ни гледаше обвинително. Мисля че в този ден, от изненада, си беше глътнал езика. Детето, което стоеше най-близо до мен извика, че камбаната отново бие. Още няколко ученици твърдяха, че я чуват и изпаднаха в екзалтация. Децата обичат да се страхуват. Директорът също чуваше камбаната и каза, че „бие” от чантата ми. Това много ме изненада, но не го оспорих, защото сутринта, докато сменях алармата за напомняния на телефона, забравих да си сложа слуховите апаратчета. Вече трябваше да съм дала хомеопатичните хапчета на разболяващото се дете. Влязохме в класната стая и до 11:00 ч. всички стояхме залепени на прозорците, за да „оцелеем” от евентуално бедствие или авария… първи.

Автор: Десислава Поповска

Challenge: Разсмейте ни и спечелете забавна награда

Обичате ли предизвикателствата? А готови ли сте да спечелите? Време е да ни разкажете забавна история, която сте преживeли на работното място, и за която се сещате с усмивка. Не се тревожете, няма да оценяваме творческите ви умения, а просто ще се забавляваме заедно. Прочетете нашите кратки правила, за да разберете как да се включите в играта. Забавлението е гарантирано!

Какво трябва да направите: Напишете ни кратко описание на забавна история, преживяна на работното ви място. Няма ограничение за брой думи. Достатъчно е да изпратите вашата история не по-късно от 30.11.2019 г. на имейл адреса на Смаркетинк: office@smarkethink.com.

Най-забавните разкази ще бъдат публикувани във Facebook страницата ни, а специално подбрано жури от нашия екип ще определи кой е печелившият разказ. Победителят ще спечели нашата любима настолна игра Activity.

 

Критериите, по които журито ще отсъди победата, са:

v  Увлекателно представяне

v  Добре структуриран текст

v  Чувство за хумор

v  Липса на продуктово позициониране

Защо решихме да ви предизвикаме?  Наскоро екипът ни се събра на тиймбилдинг в офиса. Разказвахме си забавни случки и премеждия, които сме имали по време на работа. Така се роди идеята да създадем предизвикателство, в което всеки да получи възможност да сподели най-интересните си истории. Днес ние ще поставим началото. Случката, която ще прочетете, се състоя преди няколко месеца. Всяка прилика с действителни лица и събития може и да НЕ е случайна.

 

 

По следите на една странстваща раница

   ***

Имало едно време един фестивал. По време на провеждането му се организирала специална игра, а победителите получавали раници за чудо и приказ. Те били удобни и практични, красиви и модерни. Всеки копнеел за тях, но само няколко души успели да ги спечелят. И така… след като вече късметлиите били избрани, организаторите на играта отнесли бленуваните награди в офис на куриерска фирма и те поели по своя път. Една от тях обаче била на прага на истинско приключение.

 Раницата трябвало да бъде доставена в офис на държавна пощенска станция, понеже нейният получател пожелал да вземе наградата си оттам. Вместо на посочения адрес, куриерите изпратили раницата извън пределите на града в голяма сграда с над 100 офиса. След като победителят разбрал за допусната грешка, побързал да позвъни на организаторите. Те го успокоили и обещали съвсем скоро да открият странстващата награда.

 Организаторите се свързали с куриерската фирма, която объркала адреса на получателя, но служители  не могли да открият къде точно е попаднала наградата. Единствено успели да предоставят адреса на доставката, който се намирал на километри от града. Достъпът до там бил напълно ограничен, а на посочените телефони за контакт никой не отговарял.

 Изненадващо победителят, който издирвал наградата си, писал на организаторите. Той обяснил, че е успял да намери начин да пренасочи своята пратка и скоро тя ще му бъде доставена. Спокойни организаторите приели мисията за успешна. Но тогава още не знаели какво ги очаква.

***

 На следващият ден в офиса на агенцията-организатор позвънила млада жена. Тя обяснила, че преди няколко дни в офиса, където работи, пристигнала пратка-раница. Тя била адресирана до нейна колежка, която временно била в отпуск, затова тя приела наградата. Объркани, организаторите обяснили ситуацията и помолили жената да изпрати раницата на посочения от печелившия адрес. Те предоставили точния адрес за доставка, където същинският победител щял да вземе наградата си. Въпреки че заявила съгласие за съдействие, жената твърдяла, че раница трябва да има и за нейната колежка, която била  сред победителите от играта. Очевидно това не било вярно и лесно доказано в действителност.

Няколко минути по-късно в офиса на агенцията позвънил нов непознат номер. Друга служителка сърдито разпитвала организаторите защо са злоупотребили с личните й данни и са изпратили раница до нея. Тя заявила, че всеки подател лично и собственоръчно надписва пратката, която изпраща. Тя категорично отказвала да приеме, че е възможно куриерска фирма да обърка име и адрес на получател на конкретна пратка. След дълги увещания накрая все пак склонила, че организаторите не са използвали неправомерно личните й данни. Непознатата  служителка заявила, че раницата не я интересува и ще я изпрати обратно.

В крайна сметка пратката пристигнала на уречения адрес и накрая всички засегнати лица по случая вече били спокойни.

P.S: Никак не е лесно да си странстваща награда, толкова много хора те търсят, питат, звънят по телефона и задават въпроси.

 

The end!!!

Прочетохте нашата забавна история, а сега очакваме и вашите предложения. Срокът за участие е до 30.11.2019 г.